14-ти до 15-ти Юни в Британска Колумбия: В търсене на топлото

След като тук валя като из ведро през 13 от последните 15 дни (сняг в планините, та се наложи да се връщаме от една разходка защото затъвахме до колене), Петя беше абсолютно сигурна, че и е писнало това лондонско/парижко време и е крайно наложително да намерим нещо топло.

Отворихме картата и видяхме местата, където не сме ходили. Отново Британска Колумбия: там винаги е по-красиво, по-приятно, по-девствено, по-като по филмите. Без да гледаме много-много тръгнахме рано сутринта да целим къмпинг за една вечер, но да е близо до някое езеро за да може Петя да се пече, да изгори и да се види, че е била на топло :)

След рано ставане и 4 часа каране (като преди това за първи пър успяхме да се съберем само в две раници и една хладилна чанта, нов геройски момент от нашето битово ежедневие), ние бяхме в 12 сутринта на брега на едно малко езерце, което горкото беше като нарисувано, чак да те е срам да се попличкаш в него. Намерихме си място, където да опънем палатката и новия хамак (на който едното въже се скъса, но това е тема за други вицове), и после забихме на плажа.

Остатъка от вечерта прекарахме приятно около огъня, четейки книжки и обсъждайки възпитателните качества на едните ни съседи (които само заплашваха шумните си деца със шамари) и другите ни съседи (които имаха куче, което беше кротко като агънце). Книжката, която аз четях, бе страшна, така че посред нощ се събуждах от хълцането на кучето на съседите (първите) и си мислех, че ще идват да ни крадат. За първи път спахме под звездите, тоест с отворен покрив.

На другия ден се изметохме рано и тръгнахме да търсим още по-закътани плажове. Накрая намерихме един, който беше страхотен, само че го бяха намерили още една сюрия хора, които всички си бяха построили къщи на него и караха моторници за забавление. Прекарахме остатъка от деня си в печене на слънце и тиха завист. От завист кожата ни почервеня, или може би беше от слънцето?