29-ти Юли: Зеленчуковата ни градина на терасата

Тази година за сефте се хвърляме към зеленчуците. След две години прекарани в Ню Мексико, където водата е кът и където не бива да се полива чак толкова, ние сме на място където вода има в изобилие но за жалост лятото е късо. Така че сме пак губещи. Нищо, поне да опитаме :)

С Петя като на шега взехме чушки и домати, засяхме ги и с изключение на едно-две прочиствания на ненужни листа (за които се допитахме до българската рода, естествено) само сме поливали и гледали отстрани.

Резултата излезе много добър като се има предвид късната пролет, това, че са на въздух, това, че са в саксия, и това, че виждат слънце само сутрин (пред терасата расте огромен бор). Всъщност ние сме с най-добрата зеленина в целия блок. Хаха!

В снимките учавствуват: чушки, лютиви чушки, силантро (от типа на магданоза), домати, мента (за коктейли), здравец, проста трева да си пасе козата котката, обикновени цветя, дебела мара и насекоми от тукашния вилает.

IMG_2353.JPG
По ред на номерата: чушка, домат, цветя (full size)
IMG_2354.JPG
Само цветя, и сенчестия бор, с който се борят за светлина (full size)
IMG_2355.JPG
Няколко чушки: две големи, една малка, и още един цвят (full size)
IMG_2356.JPG
Няколко домата (full size)
IMG_2357.JPG
Отвън, заедно с красотата на блока: първия узрял за сезона (full size)
IMG_2359.JPG
Люти чушлета в средата, мента в дясно (full size)
IMG_2360.JPG
Силантрото цъфти та се къса: не го готвим достатъчно и съответно не го обираме (full size)
IMG_2361.JPG
Цветята на Петя огрени от залязващото слънце (full size)
IMG_2362.JPG
Цветята на Петя огрени от залязващото слънце (full size)
IMG_2363.JPG
Здравец (даже латинското му име звучи като българско село) (full size)
IMG_2364.JPG
И последно пак доматите... (full size)